Дишай, човече!
Този свят, красив и непонятен
всеки миг поражда порив нов!
Хей, човече, чуй ме дишай, дишай,
напълни гърдите си с любов!
Майката природа с тебе диша
зарад тебе този хубав свят,
носи дъх на цъфнала череша –
пречисти се с този аромат.
Виж морето лятно как ухае
на любов и слънчеви лъчи,
целуни го, вдишай го до края –
потопи го в своите гърди.
Улови с диханито свое
ябълков и дюлев аромат,
гроздовият дъх ще те омае
с кехлибарен и рубинен цвят.
Даже щом си тръгнш, не унивай –
в планината ще поникне бук...
Дай си шанс човече, дишай, дишай!
Вярвай, пак ще се завърнеш тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
