12 oct 2019, 10:39

Дишам

  Poesía
1K 1 2

На никого днес не дължа обяснение

за избори стари, за тези напред,

излишно е всяко към мен обвинение,

не искам, не търся, не давам отчет.

 

В живота до тук пре-много премислях,

правя ли всичко за всеки добре,

езика зад зъбите често притисках,

а нужно ли беше? Със сигурност не!

 

Чувствата чужди пред своите слагах

и страдах, а после дори

този, за който най се раздавах

мене предаде. И казах си "Спри!".

 

Сега ми е ред да бъда щастлива,

макар да съм трън във нечии очи,

дори неудобна, чувствам се жива,

откакто сърцето ми спря да мълчи.

 

Откакто извика каквото тежеше

и някак олекна без този товар,

сега то лети, тогава пълзеше,

крилата обаче не са нему дар.

 

Водих за тях война тъй жестока

на размисли, вътре – душевни борби,

да бъда ли мирна, мила и кротка,

послушна и хрисима, ала не би... 

 

Спечелена битка. Щом бях откровена,

щом дадох си сметка и вече разбрах,

за себе си трябва да бъда най-ценна!

Дишам свободно. Най-после успях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...