Дишам
На никого днес не дължа обяснение
за избори стари, за тези напред,
излишно е всяко към мен обвинение,
не искам, не търся, не давам отчет.
В живота до тук пре-много премислях,
правя ли всичко за всеки добре,
езика зад зъбите често притисках,
а нужно ли беше? Със сигурност не!
Чувствата чужди пред своите слагах
и страдах, а после дори
този, за който най се раздавах
мене предаде. И казах си "Спри!".
Сега ми е ред да бъда щастлива,
макар да съм трън във нечии очи,
дори неудобна, чувствам се жива,
откакто сърцето ми спря да мълчи.
Откакто извика каквото тежеше
и някак олекна без този товар,
сега то лети, тогава пълзеше,
крилата обаче не са нему дар.
Водих за тях война тъй жестока
на размисли, вътре – душевни борби,
да бъда ли мирна, мила и кротка,
послушна и хрисима, ала не би...
Спечелена битка. Щом бях откровена,
щом дадох си сметка и вече разбрах,
за себе си трябва да бъда най-ценна!
Дишам свободно. Най-после успях.
© Петя Гечева All rights reserved.
