etimargi (Y. Panda)
94 114
16 nov 2013, 19:47

Диск! 

  Poesía » Filosófica
415 0 5

Кръгла, зимна, ледена пързалка.

Като шемет в кръг върти се,

На кънките от скоростта поти се,

Една малка черна точка – поредна откачалка…

 

Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“

Но стопира го в ухо с слушалка –

Използва музиката за бухалка.

„Не мога вече, не!“ В кръговрата тя качи се!

 

Повърхността тя пори с острието,

Ледът кърви със ситен скреж.

Боли – да не е обула таралеж?

Но не хвърли котва,

И Както корабът – морето

Продължи да пори – не говори.

 

Върти, върти се без стремеж.

Във тоз забързан, бял, безсмислен свят.

Със мъка, скука, самота полят.

А няма ли и тя копнеж?

 

Да люби някой мил младеж?

Младостта да води по купони?

Мечти от долари да гони?

А може би – кола, колеж?

 

Не! Така ще прохаби патрони!

Тя копнее да лети, да пее.

На хартия чудеса да лее.

С четка и бои да претвори всичките сезони!

 

Тогава що във този кръг живее?

Все във сянката на обществото!

Уж рисува, а едно и също е паното!

„А мойта сянка? Тя къде е?“

В белия лед си бавно тлее…

 

„Стига! Ставам вече от леглото!“

Писна тоз пандиз във бяло!

Писна стрес за щяло и нещяло!

Тя се спря. Отпуши си ухото.

 

Подскочи: „Май ми се е привидяло?“

Но, не! Земята долу заблестя.

Колко цветове и багри тя видя!

Отражението й… бе оцеляло!

Откога сърцето ù дъга не беше яло?

 

„Имам шанс да се освободя!“

Сваля кънки – белезници тъпи!

„Топло е… Не се пързаля…“ – смело на земята стъпи.

„Дали не спя? Трябва да се убедя!“

 

Разбра. И тишина настъпи.

Пързалката е заменена

От друг вид шарена вселена.

Шапка на глава нахлупи

И към центъра ù се запъти.

 

На ръба надвеси се зашеметена –

ръба на кръгла дупка

ръб водещ към промяна

над черна неизвестност

с мистичност неогряна.

Трябваше ù малка стъпка

заради мечта неизживяна.

 

Ако вий попаднете на шарен диск

Ще поемете ли този риск?

Страх ли ще ви е да скочите?

Към непознатото да се насочите?

Ще останете на онзи лед?

Замайващия вертолет?

Т‘ва равнява се на пистолет…

Смелост нямаш ли да искаш

Все в ръцете лед ще стискаш…

© Y. Panda Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами има нещо такова да :Д Като цяло това е трудно за разбиране стихотворение (дори за мен) :Д
  • Малко ми се струва хаотично и объркано, но се разбира идеята ти! Сякаш умът ти, докато си го писала, е бил като един шарен диск
  • Различно и оригинално
  • ами по-скоро го видях като картина докато си пиех кафето :Д
  • хареса ми, звучи сякаш първо си го сънувала, нали?
Propuestas
: ??:??