16.11.2013 г., 19:47

Диск!

672 0 5

Кръгла, зимна, ледена пързалка.

Като шемет в кръг върти се,

На кънките от скоростта поти се,

Една малка черна точка – поредна откачалка…

 

Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“

Но стопира го в ухо с слушалка –

Използва музиката за бухалка.

„Не мога вече, не!“ В кръговрата тя качи се!

 

Повърхността тя пори с острието,

Ледът кърви със ситен скреж.

Боли – да не е обула таралеж?

Но не хвърли котва,

И Както корабът – морето

Продължи да пори – не говори.

 

Върти, върти се без стремеж.

Във тоз забързан, бял, безсмислен свят.

Със мъка, скука, самота полят.

А няма ли и тя копнеж?

 

Да люби някой мил младеж?

Младостта да води по купони?

Мечти от долари да гони?

А може би – кола, колеж?

 

Не! Така ще прохаби патрони!

Тя копнее да лети, да пее.

На хартия чудеса да лее.

С четка и бои да претвори всичките сезони!

 

Тогава що във този кръг живее?

Все във сянката на обществото!

Уж рисува, а едно и също е паното!

„А мойта сянка? Тя къде е?“

В белия лед си бавно тлее…

 

„Стига! Ставам вече от леглото!“

Писна тоз пандиз във бяло!

Писна стрес за щяло и нещяло!

Тя се спря. Отпуши си ухото.

 

Подскочи: „Май ми се е привидяло?“

Но, не! Земята долу заблестя.

Колко цветове и багри тя видя!

Отражението й… бе оцеляло!

Откога сърцето ù дъга не беше яло?

 

„Имам шанс да се освободя!“

Сваля кънки – белезници тъпи!

„Топло е… Не се пързаля…“ – смело на земята стъпи.

„Дали не спя? Трябва да се убедя!“

 

Разбра. И тишина настъпи.

Пързалката е заменена

От друг вид шарена вселена.

Шапка на глава нахлупи

И към центъра ù се запъти.

 

На ръба надвеси се зашеметена –

ръба на кръгла дупка

ръб водещ към промяна

над черна неизвестност

с мистичност неогряна.

Трябваше ù малка стъпка

заради мечта неизживяна.

 

Ако вий попаднете на шарен диск

Ще поемете ли този риск?

Страх ли ще ви е да скочите?

Към непознатото да се насочите?

Ще останете на онзи лед?

Замайващия вертолет?

Т‘ва равнява се на пистолет…

Смелост нямаш ли да искаш

Все в ръцете лед ще стискаш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Y. Panda Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами има нещо такова да :Д Като цяло това е трудно за разбиране стихотворение (дори за мен) :Д
  • Малко ми се струва хаотично и объркано, но се разбира идеята ти! Сякаш умът ти, докато си го писала, е бил като един шарен диск
  • Различно и оригинално
  • ами по-скоро го видях като картина докато си пиех кафето :Д
  • хареса ми, звучи сякаш първо си го сънувала, нали?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...