8 jul 2012, 22:28  

Дисонанси 

  Poesía » Otra
617 0 7

Не израстнах под пъстри платна

на витрини, реклами кичозни.

Мен над люлката майка ми пя

за хайдути и битки чутовни.

 

Не съм тичал по градски паваж,

ни из парка, изкусно поливан,

а в класили жита не веднаж

от осилите остри съм милван.

 

И любов в градски дим не познах –

сред чернилка дали тя се помни?

Аз обикнах простора! Без страх

съм разнасял студените стомни

 

на жетварите в летния пек,

на косачи в откосните рани –

свиден спомен от предния век,

като щит днес от хули ме брани.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??