Дисонанси
Не израстнах под пъстри платна
на витрини, реклами кичозни.
Мен над люлката майка ми пя
за хайдути и битки чутовни.
Не съм тичал по градски паваж,
ни из парка, изкусно поливан,
а в класили жита не веднаж
от осилите остри съм милван.
И любов в градски дим не познах –
сред чернилка дали тя се помни?
Аз обикнах простора! Без страх
съм разнасял студените стомни
на жетварите в летния пек,
на косачи в откосните рани –
свиден спомен от предния век,
като щит днес от хули ме брани.
© Иван Христов All rights reserved.
