stihotvorenieto (Анита Георгиева)
3 15
25 ago 2024, 8:05

Дистопия 

  Poesía » Filosófica, Civil
205 1 9

 

В сиво стенат зловещите улици,

не небе е над тях, а река,

сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -

кално бъдеще - мътна вода.

 

Ледове са ръбатите облаци,

а водите им - сива отрова -

разтопени живачни куршуми са

и рушат те града из основи.

 

Стърчат страшно, порутени, зданията,

глави давят във мръсната кал,

а тераси висят по телата им,

впили тънки ръце от метал.

 

Прекадяват тъй грозно комините,

като гаснещи клечки кибрит,

съживили те свещи във пясъка,

посветени на бъдещи дни.

 

А градът как прилича на свещите,

като восък се мъчно топи,

на дърветата черни са дрехите -

в чест на пустите клети души.

 

Всеки дом сякаш тяло покойно е

и в него също живеят неживи,

не е кът на лъчи и спокойствие,

а за мрака гнездо примамливо.

 

И очите на тези покойници,

прашни, мътни, мъртвешки очи,

са прозорци и вечно затворени са,

те - беззрачни за белите дни.

 

Този град тъй жесток лабиринт е,

в чийто край е награда смъртта,

и от него - не, няма измъкване,

туй всеобща е тежка съдба.

 

В сиво стенат зловещите улици,

всички тук са сиротни деца,

без посока те заедно лутат се,

търсят ден - срещат само нощта.

© Анита Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • П. Антонова, за съжаление, да. А за още по-голямо - не става въпрос само за градовете. Проблемът се корени в градивните му единици. Благодаря за думите!
    Петя, благодаря Ви за изразеното мнение!
  • Господин Клиничен, трогателно сте мил, благодаря Ви за подкрепата!❤️
  • Гордея се с факта, че имам честта да Ви чета от години. И се надявам да Ви чета все повече тепърва, защото творчеството Ви е магия, дори когато го създавате с най-тъмните нюанси на думите.
  • Много станаха вече тези градове... Силно, образно, апокалиптично!
  • Най-накрая нещо различно, интересно и красиво по свое му. Въпреки мрака и тъгата, които навява стихотворението, откривам някаква красота в цялата картина. 🌹
  • Благодаря!
  • Въздействащо и образно.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??