26 jul 2020, 22:25

Див петел

  Poesía
969 0 2

Като ударя по масата,

Чиниите стават на парчета.

Като обърна с шут стола,

Всички се свиват в кьошето.

 

Като изпия три бързи ракии,

Никой не може да ми се опре.

По-голямо от мене е само шишето.

Пред него само свалям си каскета.

 

Като ударя с юмрук по масата,

Падат портерите от стените.

Гледат ме през счупени стъкла

Пожълтелите очи на дедите ми.

 

Мразя се всеки път, когато

Шишето се оказва по-силно от мен.

Когато прикривам страховете си

Зад осанката на див петел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Алкохолът всъщност е голяма мъка...
  • Човешкият род в голяма степен е загубил способността си за комуникация и нормално общуване и умствено спи редом с добитъка, който незаслужено определяме като по- низша класа.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...