Като ударя по масата,
Чиниите стават на парчета.
Като обърна с шут стола,
Всички се свиват в кьошето.
Като изпия три бързи ракии,
Никой не може да ми се опре.
По-голямо от мене е само шишето.
Пред него само свалям си каскета.
Като ударя с юмрук по масата,
Падат портерите от стените.
Гледат ме през счупени стъкла
Пожълтелите очи на дедите ми.
Мразя се всеки път, когато
Шишето се оказва по-силно от мен.
Когато прикривам страховете си
Зад осанката на див петел.
© Ваня Накова Все права защищены