Дива душа

17 feb 2018, 1:52

Poesía » Filosófica

338 0 0

Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.

Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.

Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията

помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх

пред голотата.

Душата ѝ в четка на художник във вечността рисува –

сънят на плахия заложник – прекършил тежката верига.

01.01.2012г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.