DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
Feb 17, 2018, 1:52 AM

Дива душа 

  Poetry » Phylosophy
343 0 0

Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.

Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.

Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията

помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх 

пред голотата.

Душата ѝ в четка на художник във вечността рисува –

сънят на плахия заложник – прекършил тежката верига.

 

01.01.2012г

 

 

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??