Дива душа

17.02.2018 г., 1:52 ч.

Поезия » Философска

294 0 0

Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.

Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.

Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията

помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх

пред голотата.

Душата ѝ в четка на художник във вечността рисува –

сънят на плахия заложник – прекършил тежката верига.

01.01.2012г

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.