13 oct 2011, 13:55

Дива нощ

  Poesía
551 0 0

Дърво,

клон,

пет разклонения,

луна,

стон

в негови владения,

звезди

в небеса

разхвърляни,

треви

обрасли,

нивя

объркани,

оплетени,

безнадеждно

преплетени

с плевели

помежду си

завинаги...

 

Лунна светлина

в нощта

облива ги,

вятърът ги юрка

да танцуват.

Плевел

и житен клас

в среднощно танго,

в захлас,

изсъхнало дърво -

зрител

в екстаз,

луна сребриста,

зяпнала и тя,

светещи мъниста

не остават назад,

търкалят се

из черните небеса,

забавляват се -

подивя нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...