Oct 13, 2011, 1:55 PM

Дива нощ

  Poetry
547 0 0

Дърво,

клон,

пет разклонения,

луна,

стон

в негови владения,

звезди

в небеса

разхвърляни,

треви

обрасли,

нивя

объркани,

оплетени,

безнадеждно

преплетени

с плевели

помежду си

завинаги...

 

Лунна светлина

в нощта

облива ги,

вятърът ги юрка

да танцуват.

Плевел

и житен клас

в среднощно танго,

в захлас,

изсъхнало дърво -

зрител

в екстаз,

луна сребриста,

зяпнала и тя,

светещи мъниста

не остават назад,

търкалят се

из черните небеса,

забавляват се -

подивя нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...