Дърво,
клон,
пет разклонения,
луна,
стон
в негови владения,
звезди
в небеса
разхвърляни,
треви
обрасли,
нивя
объркани,
оплетени,
безнадеждно
преплетени
с плевели
помежду си
завинаги...
Лунна светлина
в нощта
облива ги,
вятърът ги юрка
да танцуват.
Плевел
и житен клас
в среднощно танго,
в захлас,
изсъхнало дърво -
зрител
в екстаз,
луна сребриста,
зяпнала и тя,
светещи мъниста
не остават назад,
търкалят се
из черните небеса,
забавляват се -
подивя нощта.
© Богдана Маринова Всички права запазени