18 jun 2025, 21:57

Дива обич

  Poesía
193 1 0

Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.

 

На нея също нежност е потребна,
душа на скитник Господ ѝ е дал,
с капани и отрови все я дебнат,
за себе си дори не ѝ е жал.

 

В зениците си тя луна отгледа,
изплака го сто пъти (сто и три),
котакът дремещ в двора на съседа,
звездите вън ѝ станаха сестри...

 

Дарил я някой с (казват, че са девет)
живота, тя пиля ги с порив луд,
оглозгаха сърцето ѝ до скелет,
плачът ѝ посред лято носи студ.

 

И тази нощ е слаба и бездомна,
ще я помилва само вятър тих,
две сови наизуст ще го запомнят,
на пресекулки плачещия стих.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...