18.06.2025 г., 21:57

Дива обич

191 1 0

Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.

 

На нея също нежност е потребна,
душа на скитник Господ ѝ е дал,
с капани и отрови все я дебнат,
за себе си дори не ѝ е жал.

 

В зениците си тя луна отгледа,
изплака го сто пъти (сто и три),
котакът дремещ в двора на съседа,
звездите вън ѝ станаха сестри...

 

Дарил я някой с (казват, че са девет)
живота, тя пиля ги с порив луд,
оглозгаха сърцето ѝ до скелет,
плачът ѝ посред лято носи студ.

 

И тази нощ е слаба и бездомна,
ще я помилва само вятър тих,
две сови наизуст ще го запомнят,
на пресекулки плачещия стих.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....