18 ene 2012, 13:31

Диви елени 

  Poesía » De amor
693 0 4

 

Пътека бяла през гората се губи,

голи клони мрежи изплитат,

Луната самотна небето обхожда,

а Нощта Слънцето не познава.

 

Глухо Мрака скърца и плаче,

сълзите черни в калта полепват,

диви елени пътеката търсят,

яхнали  мислите ти - тъмно се лутат.

 

Синя надежда съзвездие сбира,

прах от Вселена вятърът носи,

към мен се втурват безумни планети,

притеглени в орбитата на сърцето ми.

 

Аз съм Слънцето в нощта на мрака

и светлината на снопове тежки в гората.

Аз съм бялата пътека и златните мрежи,

за теб съм любовният зов на дивите елени.  

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??