Диви елени
Пътека бяла през гората се губи,
голи клони мрежи изплитат,
Луната самотна небето обхожда,
а Нощта Слънцето не познава.
Глухо Мрака скърца и плаче,
сълзите черни в калта полепват,
диви елени пътеката търсят,
яхнали мислите ти - тъмно се лутат.
Синя надежда съзвездие сбира,
прах от Вселена вятърът носи,
към мен се втурват безумни планети,
притеглени в орбитата на сърцето ми.
Аз съм Слънцето в нощта на мрака
и светлината на снопове тежки в гората.
Аз съм бялата пътека и златните мрежи,
за теб съм любовният зов на дивите елени.
© Ирена Дочева All rights reserved.
