18.01.2012 г., 13:31 ч.

Диви елени 

  Поезия » Любовна
615 0 4

 

Пътека бяла през гората се губи,

голи клони мрежи изплитат,

Луната самотна небето обхожда,

а Нощта Слънцето не познава.

 

Глухо Мрака скърца и плаче,

сълзите черни в калта полепват,

диви елени пътеката търсят,

яхнали  мислите ти - тъмно се лутат.

 

Синя надежда съзвездие сбира,

прах от Вселена вятърът носи,

към мен се втурват безумни планети,

притеглени в орбитата на сърцето ми.

 

Аз съм Слънцето в нощта на мрака

и светлината на снопове тежки в гората.

Аз съм бялата пътека и златните мрежи,

за теб съм любовният зов на дивите елени.  

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??