18 янв. 2012 г., 13:31

Диви елени 

  Поэзия » Любовная
734 0 4

 

Пътека бяла през гората се губи,

голи клони мрежи изплитат,

Луната самотна небето обхожда,

а Нощта Слънцето не познава.

 

Глухо Мрака скърца и плаче,

сълзите черни в калта полепват,

диви елени пътеката търсят,

яхнали  мислите ти - тъмно се лутат.

 

Синя надежда съзвездие сбира,

прах от Вселена вятърът носи,

към мен се втурват безумни планети,

притеглени в орбитата на сърцето ми.

 

Аз съм Слънцето в нощта на мрака

и светлината на снопове тежки в гората.

Аз съм бялата пътека и златните мрежи,

за теб съм любовният зов на дивите елени.  

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??