Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
14 nov 2007, 19:34

Диви посоки 

  Poesía
535 0 14
Браздят душата ми посоки диви,
загребват мисли, чувства, страст.
Под булото на неотразими спомени
в бездумие покриват моето "аз".
След ехото на южните ми сетива
на безпосочие обричат дните ми
да бъда плаха сянка на жена,
а аз такава никога не съм била.
Нашепват ми да бъда мълчалива,
че любовта е акт, но не и храм,
че вече съм пътека извървяна
и нямам повече какво да дам.
Че трябва да забравя, да не искам
да бъда път към нечие сърце.
Посоките забравят, че обичам
дълбокото на синьото небе.
Проблясва огън по стъклата,
илюзия за топлина е, знам...
Поемам пътя си към небесата,
очаква ли ме обич там... не знам.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??