Браздят душата ми посоки диви, загребват мисли, чувства, страст. Под булото на неотразими спомени в бездумие покриват моето "аз". След ехото на южните ми сетива на безпосочие обричат дните ми да бъда плаха сянка на жена, а аз такава никога не съм била. Нашепват ми да бъда мълчалива, че любовта е акт, но не и храм, че вече съм пътека извървяна и нямам повече какво да дам. Че трябва да забравя, да не искам да бъда път към нечие сърце. Посоките забравят, че обичам дълбокото на синьото небе. Проблясва огън по стъклата, илюзия за топлина е, знам... Поемам пътя си към небесата, очаква ли ме обич там... не знам.
!!!
Не зная за там, но тук знам, че си обичана! Затова, стой си тук при нас, Джейни! ...и бъди такава каквато си. Не бъди плахата сянка!
Прегръщам те, миличка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.