Диво цвете
Красиво цвете, срещнах те в гората,
а беше пълно с други, като теб,
защо посегна ми към теб ръката,
да скърши тая връзка със земята.
В дома си бързо те отнесох,
в украса там те нагласих,
по-хубави в градината ми има,
но защо от тебе се плених.
Разпръсквайки невинна хубост,
запълваш стаята със тиха свян,
коя ли самодива снощи те докосна,
да ме омагьосаш с тая дива простота.
О, диво цвете, няма да се смееш,
защото те откраднах аз,
в гората трябва да живееш,
а не във моя сбъркан свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados
