Красиво цвете, срещнах те в гората,
а беше пълно с други, като теб,
защо посегна ми към теб ръката,
да скърши тая връзка със земята.
В дома си бързо те отнесох,
в украса там те нагласих,
по-хубави в градината ми има,
но защо от тебе се плених.
Разпръсквайки невинна хубост,
запълваш стаята със тиха свян,
коя ли самодива снощи те докосна,
да ме омагьосаш с тая дива простота. ...