Диво цвете
Красиво цвете, срещнах те в гората,
а беше пълно с други, като теб,
защо посегна ми към теб ръката,
да скърши тая връзка със земята.
В дома си бързо те отнесох,
в украса там те нагласих,
по-хубави в градината ми има,
но защо от тебе се плених.
Разпръсквайки невинна хубост,
запълваш стаята със тиха свян,
коя ли самодива снощи те докосна,
да ме омагьосаш с тая дива простота.
О, диво цвете, няма да се смееш,
защото те откраднах аз,
в гората трябва да живееш,
а не във моя сбъркан свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Misteria Vechna Все права защищены
