1 nov 2017, 14:01

Джаз

  Poesía
602 2 16

Един саксофон изплака в мрака.

Молеше за светлина.

И аз му светнах, за да видя

един студент на перваза разплакан.

Той извличаше от сакса стон след стон...

Сърцето ми замря като повреден камертон.

Остана в здрача звуково трептене

и то събуди дълбока мъка в мене.

Каква магия беше овладял студента?

Защо прегръщаше сакса във вечерният мраз?

Какво изпитваше в момента - излъчваше от голият перваз!

Ах, този джаз! Неземен!

Затанцува с мене!

Някакъв несъществуващ валс!

Препъвах се, но затанцувах...

Това бе звездният ми час!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Преди години, една съседка даваше една стая в сутерена под наем. Там живееше студент със саксофон. Всяка вечер сядаше на перваза на прозореца и свиреше. Беше толкова хубаво! Чаках тия вечерни концерти. Вече я няма къщата, не знам къде е студента, нито кой беше. Остана ми един детски спомен, който не умря в годините. Научи ме да обичам джаз.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...