1 нояб. 2017 г., 14:01

Джаз

608 2 16

Един саксофон изплака в мрака.

Молеше за светлина.

И аз му светнах, за да видя

един студент на перваза разплакан.

Той извличаше от сакса стон след стон...

Сърцето ми замря като повреден камертон.

Остана в здрача звуково трептене

и то събуди дълбока мъка в мене.

Каква магия беше овладял студента?

Защо прегръщаше сакса във вечерният мраз?

Какво изпитваше в момента - излъчваше от голият перваз!

Ах, този джаз! Неземен!

Затанцува с мене!

Някакъв несъществуващ валс!

Препъвах се, но затанцувах...

Това бе звездният ми час!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Преди години, една съседка даваше една стая в сутерена под наем. Там живееше студент със саксофон. Всяка вечер сядаше на перваза на прозореца и свиреше. Беше толкова хубаво! Чаках тия вечерни концерти. Вече я няма къщата, не знам къде е студента, нито кой беше. Остана ми един детски спомен, който не умря в годините. Научи ме да обичам джаз.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...