Джаз
Един саксофон изплака в мрака.
Молеше за светлина.
И аз му светнах, за да видя
един студент на перваза разплакан.
Той извличаше от сакса стон след стон...
Сърцето ми замря като повреден камертон.
Остана в здрача звуково трептене
и то събуди дълбока мъка в мене.
Каква магия беше овладял студента?
Защо прегръщаше сакса във вечерният мраз?
Какво изпитваше в момента - излъчваше от голият перваз!
Ах, този джаз! Неземен!
Затанцува с мене!
Някакъв несъществуващ валс!
Препъвах се, но затанцувах...
Това бе звездният ми час!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
