3 sept 2007, 9:50

Джекил и Хайд

  Poesía
1.5K 0 2


Доктор Джекил и Мистър Хайд


Стихотворение за двойствената природа на човешката душа,
 вдъхновено от романа на Робърт Луис Стивънсън
 „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”


       ... Понякога Съдбата
            със мене си играй:
Ту съм - доктор Джекил,
ту пък - мистър Хайд.

Джекил съм - когато
от любов съм озарена
и облича се душата
в бяла хубава премена.

Хайд пък ставам аз, когато
ме напусне любовта
 и прилитат през душата
черни мисли на нощта.

Като Злоба, Завист и Разруха
 дълбаят в мен тунел дълбок
и не срещам никаква пролука
към моят собствен Бог.
 
      ... Понякога Съдбата
             със мене си играй:
 Ще изхвърля от душата -
Този мръсен мистър Хайд!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бина Влади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...