3 sept 2007, 9:50

Джекил и Хайд

  Poesía
1.5K 0 2


Доктор Джекил и Мистър Хайд


Стихотворение за двойствената природа на човешката душа,
 вдъхновено от романа на Робърт Луис Стивънсън
 „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”


       ... Понякога Съдбата
            със мене си играй:
Ту съм - доктор Джекил,
ту пък - мистър Хайд.

Джекил съм - когато
от любов съм озарена
и облича се душата
в бяла хубава премена.

Хайд пък ставам аз, когато
ме напусне любовта
 и прилитат през душата
черни мисли на нощта.

Като Злоба, Завист и Разруха
 дълбаят в мен тунел дълбок
и не срещам никаква пролука
към моят собствен Бог.
 
      ... Понякога Съдбата
             със мене си играй:
 Ще изхвърля от душата -
Този мръсен мистър Хайд!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бина Влади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...