3 сент. 2007 г., 09:50

Джекил и Хайд

1.5K 0 2


Доктор Джекил и Мистър Хайд


Стихотворение за двойствената природа на човешката душа,
 вдъхновено от романа на Робърт Луис Стивънсън
 „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”


       ... Понякога Съдбата
            със мене си играй:
Ту съм - доктор Джекил,
ту пък - мистър Хайд.

Джекил съм - когато
от любов съм озарена
и облича се душата
в бяла хубава премена.

Хайд пък ставам аз, когато
ме напусне любовта
 и прилитат през душата
черни мисли на нощта.

Като Злоба, Завист и Разруха
 дълбаят в мен тунел дълбок
и не срещам никаква пролука
към моят собствен Бог.
 
      ... Понякога Съдбата
             със мене си играй:
 Ще изхвърля от душата -
Този мръсен мистър Хайд!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бина Влади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...