Sep 3, 2007, 9:50 AM

Джекил и Хайд

  Poetry
1.5K 0 2


Доктор Джекил и Мистър Хайд


Стихотворение за двойствената природа на човешката душа,
 вдъхновено от романа на Робърт Луис Стивънсън
 „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”


       ... Понякога Съдбата
            със мене си играй:
Ту съм - доктор Джекил,
ту пък - мистър Хайд.

Джекил съм - когато
от любов съм озарена
и облича се душата
в бяла хубава премена.

Хайд пък ставам аз, когато
ме напусне любовта
 и прилитат през душата
черни мисли на нощта.

Като Злоба, Завист и Разруха
 дълбаят в мен тунел дълбок
и не срещам никаква пролука
към моят собствен Бог.
 
      ... Понякога Съдбата
             със мене си играй:
 Ще изхвърля от душата -
Този мръсен мистър Хайд!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....