Sep 3, 2007, 9:50 AM

Джекил и Хайд

  Poetry
1.5K 0 2


Доктор Джекил и Мистър Хайд


Стихотворение за двойствената природа на човешката душа,
 вдъхновено от романа на Робърт Луис Стивънсън
 „Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”


       ... Понякога Съдбата
            със мене си играй:
Ту съм - доктор Джекил,
ту пък - мистър Хайд.

Джекил съм - когато
от любов съм озарена
и облича се душата
в бяла хубава премена.

Хайд пък ставам аз, когато
ме напусне любовта
 и прилитат през душата
черни мисли на нощта.

Като Злоба, Завист и Разруха
 дълбаят в мен тунел дълбок
и не срещам никаква пролука
към моят собствен Бог.
 
      ... Понякога Съдбата
             със мене си играй:
 Ще изхвърля от душата -
Този мръсен мистър Хайд!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...