21 ene 2017, 11:19

Джоконда

604 3 7

Какво видя във тебе Леонардо –

погледа, усмивката, изящните ръце,

дълго те рисува и остави

в историята тайнственото ти лице.

 

Коя си ти? Мона Лиза?

Или сънят, изгарящ всяка нощ

очи, които те следят, не дават мира

устните, застинали във ням въпрос.

 

Тайни много. Ще гадаем и се питаме.

Джокондата ще се усмихва в различни цветове,

но винаги, когато във любов се вричаме,

ще чувстваме как бие  нейното сърце.

 

Януари,2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
  • Роси,Еси,Васи,Силвия,Руми една хубава утрин за мен защото видях че сте отделили време да прочетете моят стих.Желая ви хубав зимен ден!
  • Гавраил, радвам се да те чета! Винаги имаш интересни идеи, които умело превръщаш в стихове! С нетърпение очаквам следващото ти вдъхновение! Поздравявам те!
  • Много ми хареса, оригинален замисъл!
  • Харесах!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...