21.01.2017 г., 11:19

Джоконда

603 3 7

Какво видя във тебе Леонардо –

погледа, усмивката, изящните ръце,

дълго те рисува и остави

в историята тайнственото ти лице.

 

Коя си ти? Мона Лиза?

Или сънят, изгарящ всяка нощ

очи, които те следят, не дават мира

устните, застинали във ням въпрос.

 

Тайни много. Ще гадаем и се питаме.

Джокондата ще се усмихва в различни цветове,

но винаги, когато във любов се вричаме,

ще чувстваме как бие  нейното сърце.

 

Януари,2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
  • Роси,Еси,Васи,Силвия,Руми една хубава утрин за мен защото видях че сте отделили време да прочетете моят стих.Желая ви хубав зимен ден!
  • Гавраил, радвам се да те чета! Винаги имаш интересни идеи, които умело превръщаш в стихове! С нетърпение очаквам следващото ти вдъхновение! Поздравявам те!
  • Много ми хареса, оригинален замисъл!
  • Харесах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...