Длъжник си ми, за всеки косъм побелял,
за всяка мисъл преминала в главата ми,
за всяка болка и всеки спомен наболял,
за всяка тъжна нотка във душата ми.
Длъжник си ми, за всичко, казано напук,
и за горчилката, с която се пропивах.
За изгревите, залезите и за онзи студ,
във който всяка нощ сама заспивах.
Длъжник си ми затуй, че много ме боли,
и за всичко друго (даже без причина),
но аз ще се изправя, съгрешилия си ти -
животът дава много, но и много взима. ...