Днес...
Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато се чудихме какво да правим.
Днес моята любов умря.
От непрекъснатото ми старание,
от прекалената доброта.
От липсващ поглед за наказание.
От липсата на клетка.
От отворената врата на клетката,
от страстната ми целувка.
От спокоиствието и от скуката.
Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато нямаше какво да правим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Станислав Русев Todos los derechos reservados
