4.06.2017 г., 22:06

Днес...

537 0 0

 

 

 

Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато се чудихме какво да правим.

Днес моята любов умря.
От непрекъснатото ми старание,
от прекалената доброта.
От липсващ поглед за наказание.

От липсата на клетка.
От отворената врата на клетката,
от страстната ми целувка.
От спокоиствието и от скуката. 

Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато нямаше какво да правим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...