4.06.2017 г., 22:06

Днес...

534 0 0

 

 

 

Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато се чудихме какво да правим.

Днес моята любов умря.
От непрекъснатото ми старание,
от прекалената доброта.
От липсващ поглед за наказание.

От липсата на клетка.
От отворената врата на клетката,
от страстната ми целувка.
От спокоиствието и от скуката. 

Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато нямаше какво да правим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...