Днес...
Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато се чудихме какво да правим.
Днес моята любов умря.
От непрекъснатото ми старание,
от прекалената доброта.
От липсващ поглед за наказание.
От липсата на клетка.
От отворената врата на клетката,
от страстната ми целувка.
От спокоиствието и от скуката.
Днес моята любов умря.
Докато пиехме кафе и се питахме
днес дали ще вали и кога.
Докато нямаше какво да правим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
