12 feb 2010, 14:52

Днес 

  Poesía » Otra
760 0 7

Довчера имах бъдеще и минало,

а днес – едничка утринна звезда!

 

Стъклото на прозореца, изстинало,

брои на глас сълзите на дъжда,

 

че някак пусто става късно вечер,

когато тъмното заключи се у мен...

 

Но мисълта ми, стигнала далече,

посреща с радост утрешния ден!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ритъм като ромон на река. Нежно, мило и малко тъжно чувство се усеща, прекрасен е този стих.
  • Кратко и хубаво!Поздрав!
  • нека оптимизмът винаги е с теб...
    великолепен стих !
  • Много оптимизъм лъха, поне за мен!
    Благодаря за стиха!
  • Добър вечер!Дано тъмното не се е заключило в теб !!!Но и така да е : ще се роди пак светъл стих!!! Много ми хареса,поздрави!!!
  • Благодаря за хубавия стих, Мариане!
    Вдъхна ми оптимизъм!
    Поздрави!
  • Наред с тъжната нотка се усеща и надежда! Хареса ми! Поздрав, Мариане!
Propuestas
: ??:??