12 февр. 2010 г., 14:52

Днес

910 0 7

Довчера имах бъдеще и минало,

а днес – едничка утринна звезда!

 

Стъклото на прозореца, изстинало,

брои на глас сълзите на дъжда,

 

че някак пусто става късно вечер,

когато тъмното заключи се у мен...

 

Но мисълта ми, стигнала далече,

посреща с радост утрешния ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ритъм като ромон на река. Нежно, мило и малко тъжно чувство се усеща, прекрасен е този стих.
  • Кратко и хубаво!Поздрав!
  • нека оптимизмът винаги е с теб...
    великолепен стих !
  • Много оптимизъм лъха, поне за мен!
    Благодаря за стиха!
  • Добър вечер!Дано тъмното не се е заключило в теб !!!Но и така да е : ще се роди пак светъл стих!!! Много ми хареса,поздрави!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...