12 февр. 2010 г., 14:52

Днес

908 0 7

Довчера имах бъдеще и минало,

а днес – едничка утринна звезда!

 

Стъклото на прозореца, изстинало,

брои на глас сълзите на дъжда,

 

че някак пусто става късно вечер,

когато тъмното заключи се у мен...

 

Но мисълта ми, стигнала далече,

посреща с радост утрешния ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ритъм като ромон на река. Нежно, мило и малко тъжно чувство се усеща, прекрасен е този стих.
  • Кратко и хубаво!Поздрав!
  • нека оптимизмът винаги е с теб...
    великолепен стих !
  • Много оптимизъм лъха, поне за мен!
    Благодаря за стиха!
  • Добър вечер!Дано тъмното не се е заключило в теб !!!Но и така да е : ще се роди пак светъл стих!!! Много ми хареса,поздрави!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...