Довчера имах бъдеще и минало,
а днес – едничка утринна звезда!
Стъклото на прозореца, изстинало,
брои на глас сълзите на дъжда,
че някак пусто става късно вечер,
когато тъмното заключи се у мен...
Но мисълта ми, стигнала далече,
посреща с радост утрешния ден!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены