20 ene 2006, 23:07

Днес

  Poesía
1.4K 0 3

          Днес..


Протягам отворени длани-
                           празни,горещи...
Протягам ги толкова бавно,
                                             толкова нежно,даже зловещо,
в простора на моето съзнание,
                                      отново,сякаш че на сън.
Пристъпвам напреде в мълчание,
                                              без гордост,без радостен шум
от вопли на птици свободни,
                                       останали днес без крила,
без ритъм на песните живи-
                                  навреде цари тишина.
В очите ми няма надежда,
                                        няма даже лъч светлина...
Отново надолу ги свеждам
                                         и търся смеха си в прахта,
в асфалта на старите улици,
                                        по стените на глухия град,
днес празна се лутам в мислите,
                                             сломена пристъпвам към теб...
                
Днес ме виждаш,изстивам в покоя си,
                                     стоя без да вдигна глава,
ръцете отпуснах до себе си,
                                          днес аз не търся-само вървя.
Днес не чувствам,не е като вчера-
                                   " Не може все да вали! ",
сега съм отворена книга...
                                   Протегни ръка и прочети!
Чети между редовете,дори между буквите-
                                      няма гордост,липсва тъга...
Каквото се случило-случи се!
                                 Ти остана в моята душа!
Без сълзи в очите,без трепет в гласа,
                                         сломена оставам пред тебе...
Обичам те!-силно изричам сега,
                                                  грешала съм и пак ще бъда грешна.
Влудявали са ме и малките неща
                                        и смяла съм се без причина,
прощавала съм без вина,
                                                   обвинявала съм себе си в лъжкиня!
Объркана съм търсила покоя в упрек,
                                                      в отмъщението си съм намирала подслон,
сега в последния ми възнак,
                                           гласът ми се превърна в стон.

Отново напреде протягам ръце.
                                           Докоснах те.Даже не трепнах!
Допрях длани до твоето лице,
                                           в зениците бистри се вгледах.
Нежно те галех,не свалях очи,
                                         а ти се отпусна в ръцете ми.
В мен няма тъга и няма сълзи,
                                                   само невинна и детска усмивка в лицето ми! 

                                                10.01.06г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...