ДНЕС
Гали бризът сухата трева.
В отговор тя само леко се полюшва.
А през нея мравчица една
пътя си поела е към къщи.
Свети слънцето в очите ти,
но не извръщаш се. Защо?
Спирам със въпросите и потъвам в твоя кехлибарен поглед,
лъчите са му вдъхнали живот.
И отново залезът решава
да сложи края и на този ден.
А бризът нежно ми нашепва: "Днес нищо друго няма,
днес има само теб и мен."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
