ДНЕС
Гали бризът сухата трева.
В отговор тя само леко се полюшва.
А през нея мравчица една
пътя си поела е към къщи.
Свети слънцето в очите ти,
но не извръщаш се. Защо?
Спирам със въпросите и потъвам в твоя кехлибарен поглед,
лъчите са му вдъхнали живот.
И отново залезът решава
да сложи края и на този ден.
А бризът нежно ми нашепва: "Днес нищо друго няма,
днес има само теб и мен."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
