ДНЕС
Гали бризът сухата трева.
В отговор тя само леко се полюшва.
А през нея мравчица една
пътя си поела е към къщи.
Свети слънцето в очите ти,
но не извръщаш се. Защо?
Спирам със въпросите и потъвам в твоя кехлибарен поглед,
лъчите са му вдъхнали живот.
И отново залезът решава
да сложи края и на този ден.
А бризът нежно ми нашепва: "Днес нищо друго няма,
днес има само теб и мен."
© Галя Все права защищены