Nov 12, 2013, 12:05 AM

Днес

  Poetry
601 0 1

ДНЕС

 

Гали бризът сухата трева.

В отговор тя само леко се полюшва.

А през нея мравчица една 

пътя си поела е към къщи.

 

Свети слънцето в очите ти,

но не извръщаш се. Защо?

Спирам със въпросите и потъвам в твоя кехлибарен поглед,

лъчите са му вдъхнали живот.

 

И отново залезът решава

да сложи края и на този ден.

А бризът нежно ми нашепва: "Днес нищо друго няма,

днес има само теб и мен."  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...