8 ago 2020, 13:58

Днес,...а утре!?

  Poesía
1.5K 4 8

Днес,…а утре!?

 

 

Вече се питам…аз ли съм луд

или пък са от екрана – тия,

дето от културата направиха абсурд,

а от политиката – шизофрения.

 

Едно говорят сутрин, друго – вечер,

били са ту отляво, ту отдясно,

доскоро врагове, партньори вече,

а общото е алчност, може и безгласно.

 

Имат истината за сапун,

с който са забравили да мият

и делата си и този слабоум,

че спасението ни е тяхна орисия.

 

Моралът им – забравена двулевка в скъсан джоб,

отдавна други са нивата

и де да беше само анекдот,

че егото им се измерва с божествата.

 

Грабят от децата избора за смях,

незакупен в магазини, суета и мода.

Господи, прости им този грях,

аз да им простя…не мога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...