9 jul 2020, 9:54  

Днес и дяволите носят "Прада" 

  Poesía » De amor
927 1 6



Отказах те и, моля те, не питай как!
Изпаднах в алогична абстиненция.
Изправях се, пропадах в пъклен мрак,
с надеждата за пълна индулгенция.

Инжектирах те венозно в малки дози,
с нарастващо във времето разреждане,
криех изгарящата нужда от наркоза,
а ти изтичаше през счупените вени.

Обичах и отричах до разкъсване,
татуирах пулса ти в сърцето си,
а то умираше и пак възкръсваше,
изстискало до капка кръв небетата.

Сега ме остави и повече не питай!
Душата ми е още в будна кома.
През изрязаните дупки от лъжите
си отивай! Ти отдавна ме прогони.

Лавата ми, охладена във очите ти,
с обсидианите си черни те облива.
Отказах те, прегазих през мъглите,
в които под наркоза бях щастлива.

А ти ?...Не би могъл да ме забравиш?!
За топлината ти не влизам вече в ада!
Спри! Няма нужда да ме убеждаваш,
че днес и дяволите носят „Прада”...

 

valencia_isabella

© Bella Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Миночка!
  • Много силно стихотворение,докосва!
  • Краси, Стойчо, Мариана, Дени, благодаря ви!

    Краси, благодаря за критичното мнение. Да, счупеното не се шие, лепи се. Но вените се шият, няма способ за лепене. Ако трябва да сме точни, склеротиралите вени, в случая на наркоманите, са толкова натрошени и непригодни, че не подлежат на шиене, те просто се отстраняват. Все пак ще премахна тропосването – никак не си е на мястото. Забелязах едно противоречие, а именно, че не може наркотикът да възстанови вените, които сам той е разрушил. Смятам да изкарам целия ред и да го заменя - „а ти изтичаше през счупените вени“. Още веднъж, благодаря, че обърна внимание!
  • Интересно, Бела.
    "Изстискало до капка кръв небетата"
    Хареса ми!
  • О,бил съм под наркозата на илюзии,
    без чувства!
    И на видения, в които тъжни музи,
    живяха за изкуството.
    И тръгнаха нещата, а аз останах,
    като дете изгубило своите родители...
    Е,всичко свърши до неотдавна!
    Дойдох,видях- мъртвите си победители.
    Поздравления за написаното от теб, Белла, защото толкова истини събрани в стихотворението ти исках да разбера!
    Браво!🤗
  • "и с теб тропосвах счупените вени." счупеното не се зашива, по-скоро се залепва, ... но белезите остават. Финалният куплет е силен!
Propuestas
: ??:??