Днес и дяволите носят "Прада"
Отказах те и, моля те, не питай как!
Изпаднах в алогична абстиненция.
Изправях се, пропадах в пъклен мрак,
с надеждата за пълна индулгенция.
Инжектирах те венозно в малки дози,
с нарастващо във времето разреждане,
криех изгарящата нужда от наркоза,
а ти изтичаше през счупените вени.
Обичах и отричах до разкъсване,
татуирах пулса ти в сърцето си,
а то умираше и пак възкръсваше,
изстискало до капка кръв небетата.
Сега ме остави и повече не питай!
Душата ми е още в будна кома.
През изрязаните дупки от лъжите
си отивай! Ти отдавна ме прогони.
Лавата ми, охладена във очите ти,
с обсидианите си черни те облива.
Отказах те, прегазих през мъглите,
в които под наркоза бях щастлива.
А ти ?...Не би могъл да ме забравиш?!
За топлината ти не влизам вече в ада!
Спри! Няма нужда да ме убеждаваш,
че днес и дяволите носят „Прада”...
valencia_isabella
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bella Всички права запазени
