19 nov 2010, 21:18

Днес и Вчера

  Poesía » Civil
733 0 2

Дали днес не е вчера

Или вчера е днес

Опитах път да намеря

Но загубих интерес

 

Вървях по пътя напукан

главата пееше песен

"Върви и да не ти пука

животът е весел и лесен"

 

Лампите светеха в хлорово жълто

а аз бях набучен със нож

Вървях и си мислех "Умирам напълно

и сливам се с пустата нощ"

 

Пада мъглата в сиво обагрена

Дишайки гледам напред

Но пътя го няма - душата покварена

искаше огън и лед

 

Дадох ù всичко, но мен си изгубих

Изгубих достойнство и чест

Питам се пак дали днес е вчера

и вчера ще бъде ли днес

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • има поне още десетина, стига да смогна - ще ги кача
  • Началото е отлично.Дано има много други,Аз 6те те чета,за6тото харесах.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...