29 ago 2006, 19:43

Днес ние сме наематели

  Poesía
745 0 5

Днес ние сме наематели

И грубо откъсваме всяка песъчинка

От плажа на неосъзнато

Бродирания ни живот

 

С иглите, които вкарваме в себе си

Получаваме болка и цветни конци

Обличаме се в стари бродерии

Пазим телата си от срамни лъчи

 

Защото слънцето още няма осемнайсет

Още пържи телата ни

Няма да дойде с нас да се надбягва

Защото е лоша майка му

 

Отговорност е да си голям

И не е причина да обвинявяш

 

Всички грешм

И разшиваме направеното

 

26.08.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да хубаво е!
    Само малко е като нахвърляни мисли, но ако се пипне може би ще стане оригинално и невероятно!
    Така поднесено не !
  • "Всички грешм
    И разшиваме направеното"
    И почваме отново...
    Бродерята е трудно изкуство. За да направиш своята се иска желание да се научиш и да не се отказваш. Опити с "иглите", от които може и да боли, но си заслужава накрая да И се наслаждаваш и да се радваш, че е станала неповторима.
    Поздрави за хубавите ти стихове днес!


  • Наистина невероятно!
  • Невероятно!
  • Оригинално!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...